Енциклопения на българския език

заробя

[zarobˈjɐ]

заробя значение:

1. (история) Отнемам свободата на някого, превръщам го в роб.
2. (преносно) Поставям някого в тежка икономическа, емоционална или друга зависимост.
Ударение
зароб'я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-ро-бя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
заробвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заробя

(история)
  • Империята се стремеше да зароби съседните народи.
(преносно)
  • Този кредит ще ме зароби за следващите двадесет години.
  • Хазартът го зароби напълно.

Синоними на заробя

Антоними на заробя

Как се пише заробя

Грешни изписвания: заробе, зъробя, зарубя
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е 'я' (или 'а' след шушкави, но тук коренът е на 'б').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:роб
Префиксално образувание от 'за-' + съществителното 'роб'. Буквално 'да превърна в роб'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заробя с дългове
  • заробя народа
заробя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник