покоря
[pokoˈrʲɤ]
покоря значение:
1. (военно дело) Завладявам със сила чужда територия или народ; побеждавам и подчинявам.
2. (преносно) Силно впечатлявам, пленявам или очаровам някого (с талант, красота и др.).
3. (спорт) Изкачвам висок връх (в алпинизма).
- Ударение
- покоря̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-ко-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- покоря се
- Видова двойка
- покорявам
Примери за използване на покоря
(военно дело)
- Армията успя да покоря крепостта след дълга обсада.
- Той искаше да покори целия свят.
(преносно)
- Актрисата покори публиката с изпълнението си.
- Тя го покори с усмивката си.
(спорт)
- Алпинистите планират да покорят Еверест тази година.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покорити
От 'по-' + 'корити' (подчинявам, укротявам). Свързано с корена *kor- (укор, покорство).
Употреба
Чести словосъчетания:
- покоря върха
- покоря сърцето