Енциклопения на българския език

капачка

[kaˈpat͡ʃka]

капачка значение:

1. (бит) Малък предмет за затваряне на отвора на бутилка, буркан, туба или друг съд.
2. (анатомия) Малка, плоска, триъгълна кост, разположена в предната част на колянната става (патела).
3. (техника) Предпазен детайл, който покрива и защитава механизъм или отвор.
Ударение
капа'чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-пач-ка
Род
женски
Мн. число
капачки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на капачка

(бит)
  • Затегни добре капачката на шишето, за да не се разлее водата.
  • Събираме пластмасови капачки за благотворителна кампания.
(анатомия)
  • Футболистът получи контузия на капачката на лявото коляно.
(техника)
  • Липсваше капачката на вентила на гумата.

Как се пише капачка

Грешни изписвания: капашка, къпачка, капъчка
Пише се с 'ч', а не с 'ш'. Проверка може да се направи с формата за множествено число или сродна дума, където звукът е ясен или се редува с 'к' (капак -> капачка).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kapak
Умалителна форма на 'капак', заемка от турски език (kapak), плюс българската умалителна наставка '-ка' (със смекчаване на 'к' в 'ч').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • капачка на коляното
  • бирена капачка
  • винтова капачка