Енциклопения на българския език

запрягане

[zɐˈprʲaɡɐnɛ]

запрягане значение:

1. (пряко) Действието по слагане на упряж (хамут, ярем) на впрегатен добитък и свързването му с превозно средство или земеделски инвентар.
2. (преносно) Принуждаване на някого да върши тежка, продължителна работа; включване в трудова дейност.
Ударение
запря̀гане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-пря-га-не
Род
среден
Мн. число
запрягания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на запрягане

(пряко)
  • Запрягането на конете отнемаше време рано сутрин.
  • Селяните бързаха със запрягането на воловете.
(преносно)
  • Запрягането на новите служители в проекта започна веднага.

Антоними на запрягане

Как се пише запрягане

Грешни изписвания: запрегане, зъпрягане, запрягъне

Думата се пише с променливо я. В тази позиция (пред сричка с гласна 'а') то се запазва като 'я'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*pręga
Свързано с корена 'пряг' (впряг, впрягам). Произлиза от старобългарския глагол, означаващ поставяне на животно в хомот или ярем.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • запрягане на коне
  • запрягане на работа
запрягане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник