Енциклопения на българския език

разпрягане

[rɐsˈprʲaɡɐnɛ]

разпрягане значение:

1. (пряко) Освобождаване на впрегатен добитък от хамута, ярема или каруцата.
2. (преносно/разговорно) Прекратяване на работа; отпускане след тежък труд.
Ударение
разпря̀гане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-пря-га-не
Род
среден
Мн. число
разпрягания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разпрягане

(пряко)
  • Селяните започнаха разпрягане на конете след дългия път.
  • Вечерното разпрягане беше най-чаканият момент за животните.
(преносно/разговорно)
  • След края на проекта дойде време за пълно разпрягане и почивка.

Как се пише разпрягане

Представката е раз- (пред звучна съгласна 'п' се обеззвучава при изговор, но се пише 'з'). Коренът съдържа променливо я (разпрягане -> разпрегна).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разпрягам
От глагола 'разпрягам' (раз- + прягам/пряг). Коренът е свързан с 'впряг', 'спряг' (съединяване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разпрягане на коне
  • разпрягане на каруца
разпрягане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник