Енциклопения на българския език

впрягане

[vprʲaˈɡanɛ]

впрягане значение:

1. (пряко) Действието по поставяне на сбруя на впрегатен добитък и свързването му с превозно средство или селскостопански уред.
2. (преносно) Включване на някого в усилена работа или дейност, често против волята му или с голямо натоварване.
Ударение
впря̀гане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
впря-га-не
Род
среден
Мн. число
впрягания
Възвратна форма
впрягане се (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на впрягане

(пряко)
  • Впрягането на воловете отнемаше време всяка сутрин.
  • Преди изгрев започваше впрягането на конете.
(преносно)
  • Впрягането на целия екип в новия проект беше неизбежно.
  • Това беше пълно впрягане на всички налични ресурси.

Антоними на впрягане

Как се пише впрягане

Грешни изписвания: впрегане, впрягъне
Думата се пише с променливо я, тъй като в тази позиция то е под ударение и пред твърда сричка (впря-га-не).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въпрягати
Отглаголно съществително от 'впрягам'. Коренът е свързан с общославянското *pręgti (тегля, обтягам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • впрягане в работа
  • впрягане на усилия
  • впрягане на добитък