заповядване

[zapɔˈvʲadvanɛ]

заповядване значение:

1. (пряко) Действието по издаване на заповед или нареждане; разпореждане някой да извърши нещо.

Ударение: заповя̀дване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: за-по-вяд-ва-не
Род: среден
Мн. число: заповядвания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заповядване

(пряко)

Тонът му на заповядване дразнеше всички служители.
Това не беше молба, а чисто заповядване.

Синоними на заповядване

нареждане, командване, разпореждане

Антоними на заповядване

подчинение, изпълнение

Как се пише заповядване

Грешни изписвания: заповеждане, зъповядване, запувядване, заповядвъне

Пише се с 'я' в корена при несвършен вид на глагола (заповядвам), за разлика от 'е' при свършен вид (заповедам - остаряло/диалектно) или съществителното 'заповед'. Тук действа правилото за променливото 'я'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:заповѣдати

Отглаголно съществително от 'заповядвам', произлизащо от старобългарския корен за 'повелявам', 'нареждам'.

заповядване