Енциклопения на българския език

занаятчийски

[zɐnɐjɐtˈt͡ʃijski]

занаятчийски значение:

1. (пряко) Който се отнася до занаятчия или до неговата дейност; свързан с ръчното производство на изделия.
Ударение
занаятчѝйски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
за-на-ят-чий-ски
Род
мъжки
Мн. число
занаятчийски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на занаятчийски

(пряко)
  • Посетихме стария квартал, известен със своите занаятчийски работилници.
  • Това е автентичен занаятчийски хляб, направен по стара рецепта.

Синоними на занаятчийски

Антоними на занаятчийски

Как се пише занаятчийски

Думата съдържа групата тч (от занаят + чия). Не се изпуска буквата т.

Етимология

Произход:Арабски
Оригинална дума:san'at
От турската дума 'zanaat', която произлиза от арабската 'san'at' (изкуство, майсторство). В българския език се добавя наставката за деец '-чия' и прилагателната наставка '-ски'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • занаятчийски еснаф
  • занаятчийска камара
  • занаятчийско производство

Популярни търсения и запитвания за занаятчийски

какво е занаятчийски, занаятчийски или занаячийски, занаятчийски или занаетчийски, занаятчийски или зънаятчийски, занаятчийски или занъятчийски, занаятчийски или занаятчййски, занаятчийски или занаятчииски, занаятчийски или занаятчийскй, занаячийски или занаетчийски, занаячийски или зънаятчийски, занаячийски или занъятчийски, занаячийски или занаятчййски, занаячийски или занаятчииски, занаячийски или занаятчийскй, занаетчийски или зънаятчийски, занаетчийски или занъятчийски, занаетчийски или занаятчййски, занаетчийски или занаятчииски, занаетчийски или занаятчийскй, зънаятчийски или занъятчийски, зънаятчийски или занаятчййски, зънаятчийски или занаятчииски, зънаятчийски или занаятчийскй, занъятчийски или занаятчййски, занъятчийски или занаятчииски, занъятчийски или занаятчийскй, занаятчййски или занаятчииски, занаятчййски или занаятчийскй, занаятчииски или занаятчийскй