Енциклопения на българския език

еснафски

[ɛsˈnafski]

еснафски значение:

1. (Историческо) Който се отнася до еснаф (съсловие на занаятчиите) или до тяхната организация.
2. (Преносно) Характерен за дребния буржоа; тесногръд, ограничен, фокусиран единствено върху материалното благополучие и външното благоприличие.
Ударение
есна̀фски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ес-наф-ски
Род
мъжки
Мн. число
еснафски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еснафски

(Историческо)
  • Еснафските организации в Османската империя са имали строг устав.
(Преносно)
  • Тя се задушаваше в тази еснафска атмосфера на сплетни и предразсъдъци.
  • Имаше еснафски разбирания за морала.

Как се пише еснафски

Грешни изписвания: еснавски, еснъфски, еснафскй

Пише се с ф (от еснаф). Проверката се прави с основната дума.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:esnaf
От турската дума 'esnaf' (занаятчия), която произлиза от арабската 'aṣnāf' (класове, групи). Първоначално означава 'занаятчийски', по-късно придобива преносно значение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • еснафски манталитет
  • еснафски предразсъдъци
  • еснафски морал
еснафски : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник