майсторски
[ˈmajstorski]
майсторски значение:
1. (общо) Който е направен с голямо умение, сръчност и професионализъм; съвършен.
2. (административен) Който се отнася до званието или работата на майстор.
- Ударение
- ма̀йсторски
- Част на речта
- прилагателно име, наречие
- Сричкоделение
- майс-тор-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- майсторски
Примери за използване на майсторски
(общо)
- Това беше майсторски ход в шаха.
- Картината е нарисувана с майсторски замах.
(административен)
- Изисква се майсторско свидетелство за отваряне на сервиз.
Синоними на майсторски
Антоними на майсторски
Как се пише майсторски
Пише се с й след гласната „а“. Съгласува се по род и число със съществителното, което определя.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:maistorъ
От съществителното майстор, което през гръцки (mástoras) идва от латински (magister).
Употреба
Чести словосъчетания:
- майсторски клас
- майсторско свидетелство
- майсторски изпълнен