закача
[zɐkɐˈt͡ʃa]
закача значение:
1. (пряко) Окачвам нещо да виси на кука, пирон или друго приспособление.
2. (преносно/разговорно) Задявам някого, шегувам се или флиртувам леко агресивно; досаждам.
3. (движение) Зацепвам, захващам случайно при преминаване.
- Ударение
- закача̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-ка-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- закача се
- Видова двойка
- закачам
Примери за използване на закача
(пряко)
- Ще закача палтото си на закачалката.
- Трябва да закача картината на стената.
(преносно/разговорно)
- Момчето обичаше да закача съученичките си.
- Не го закача, днес е в лошо настроение.
(движение)
- Внимавай да не закача роклята си на тръните.
Как се пише закача
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кача
От корена на 'кача' (качвам, вдигам) или диалектното 'кача' (окачвам). Значението 'задявам' е вторично, вероятно от идеята за 'зацепване' или 'кука'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- закача на пирон
- закача някого (задявам)