Енциклопения на българския език

откача

[otkaˈt͡ʃa]

откача значение:

1. (пряко) Освобождавам нещо от мястото, където е било закачено; снемам от кука, гвоздей и др.
2. (разговорно) Губя психическо равновесие, полудявам или правя нещо неразумно.
Ударение
откачà
Част на речта
глагол
Сричкоделение
от-ка-ча
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
откачам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на откача

(пряко)
  • Трябва да откача картината от стената, за да боядисам.
  • Откача ремаркето от колата.
(разговорно)
  • Ако продължава този шум, ще откача!
  • Той напълно откачи, когато разбра новината.

Антоними на откача

Как се пише откача

Грешни изписвания: уткача, одказа, откъча

Пише се с о в началото (представка от-). Съгласната т пред беззвучната к се запазва и не се обеззвучава, тъй като е част от морфемата.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кача
Образувано от представка 'от-' (отделяне) и глагола 'кача' (закачам). В жаргонния смисъл е семантична калка (metafora) за загуба на връзка с реалността (както нещо се откача от мястото си).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • откача вратата
  • напълно откача
Фразеологизми:
  • откача ми бушона
  • откачил съм