Енциклопения на българския език

задържан

[zɐˈdɤrʒɐn]

задържан значение:

1. (право) Лице, което е арестувано или поставено под стража от органите на реда.
2. (пряко) Който е спрян, забавен или възпрепятстван да се движи или развива.
3. (преносно) Който умее да се владее; сдържан, умерен в изразяването на чувства.
Ударение
задъ̀ржан
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
за-дър-жан
Род
мъжки
Мн. число
задържани
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на задържан

(право)
  • Задържаният отказа да дава показания без адвокат.
  • В районното управление има двама задържани за хулиганство.
(пряко)
  • Полетът е задържан поради лоши метеорологични условия.
  • Задържаният дъх издаваше вълнението му.
(преносно)
  • Тя отговори със задържан, но леден тон.

Как се пише задържан

Правописът следва корена на глагола държа. Формата е минало страдателно причастие, окончаващо на .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:задържа
Минало страдателно причастие на глагола 'задържа' (от 'държа' + представка 'за-'). В старобългарски: дръжати.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • задържан под стража
  • задържан дъх
  • задържан полет
Фразеологизми:
  • със задържан дъх
задържан : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник