Енциклопения на българския език

задържам

[zɐˈdɤrʒɐm]

задържам значение:

1. (общо) Спирам движението на някого или нещо; не позволявам да се отдалечи или да продължи.
2. (право) Арестувам временно, лишавам от свобода по законов ред.
3. (общо) Забавям някого, отнемам му време.
4. (общо) Запазвам нещо за себе си, не го връщам или предавам.
Ударение
задъ̀ржам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-дър-жам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
задържам се
Видова двойка
задържа
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на задържам

(общо)
  • Полицаят вдигна ръка, за да задържи колите.
  • Нищо не може да го задържи у дома.
(право)
  • Властите задържаха заподозрения за 24 часа.
  • Граничните полицаи задържаха нарушителя.
(общо)
  • Извинете, че ви задържам толкова дълго с моите проблеми.
  • Работата ме задържа в офиса до късно.
(общо)
  • Банката задържа комисиона от превода.
  • Тя едва задържа сълзите си.

Антоними на задържам

Как се пише задържам

Глаголът е от несвършен вид и окончанието в 1 л., ед.ч. е -ам (задържам). В свършен вид е 'задържа' (2-ро спрежение).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дръжати
Представка 'за-' + глагол 'държа'. Старобългарски 'дръжати' (държа, владея).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • задържам дъха си
  • задържам вниманието
  • задържам под стража
  • задържам плащане
Фразеологизми:
  • задържам топката