Енциклопения на българския език

възпирам

[vɐzˈpirɐm]

възпирам значение:

1. (пряко) Спирам някого или нещо в движението или действието му; преча на извършването на нещо.
2. (преносно) Сдържам чувства, пориви или реакции (често с възвратно местоимение 'се').
Ударение
възпѝрам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
въз-пи-рам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
възпра
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възпирам

(пряко)
  • Полицаите се опитаха да възпрат тълпата.
  • Нищо не може да го възпре да замине.
(преносно)
  • Едва се възпирам да не избухна.
  • Възпирам гнева си.

Антоними на възпирам

Как се пише възпирам

Грешни изписвания: въспирам, възспирам
Представката е въз-. Тъй като следва беззвучна съгласна 'п', при изговор 'з' се обеззвучава, но правописът се запазва.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пирам (пра-)
Образувано от представка 'въз-' и корен, свързан с глагола 'пра' (съпирам, запирам), от праславянски *pьrati (бия, блъскам, натискам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възпирам агресията
  • възпирам нападател