Енциклопения на българския език

задоволеност

[zɐdovoˈlɛnost]

задоволеност значение:

1. (психология) Състояние на вътрешно спокойствие и ситост, породено от изпълнението на желания, потребности или амбиции.
Ударение
задоволѐност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-до-во-ле-ност
Род
женски
Мн. число
няма (singulare tantum)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на задоволеност

(психология)
  • По лицето му се четеше пълна задоволеност след добре свършената работа.
  • Икономическата задоволеност на населението е важен показател за развитието.

Синоними на задоволеност

Антоними на задоволеност

Как се пише задоволеност

Думата завършва на -ост, характерно окончание за съществителни имена от женски род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:воля
Произлиза от глагола 'задоволя', който е съставен от 'за' + 'доволен' (от старобългарски 'воля' - искане, желание). Суфикс '-ост' за абстрактно понятие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • материална задоволеност
  • чувство на задоволеност