Енциклопения на българския език

незадоволеност

[nɛzɐdovolˈɛnost]

незадоволеност значение:

1. (психология) Състояние на липса на удовлетворение от нещо; усещане за неизпълнени потребности, желания или очаквания.
Ударение
незадоволèност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-за-до-во-ле-ност
Род
женски
Мн. число
незадоволености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на незадоволеност

(психология)
  • Тя изпитваше постоянна професионална незадоволеност.
  • Сексуалната незадоволеност може да доведе до напрежение във връзката.

Синоними на незадоволеност

Антоними на незадоволеност

Как се пише незадоволеност

Думата се пише с едно н в наставката. Образувана е от 'незадоволен' + 'ост'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:задоволен
Произлиза от прилагателното 'незадоволен' + суфикса за абстрактни съществителни '-ост'. В основата е старобългарският корен за воля/доволство.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чувство за незадоволеност
  • емоционална незадоволеност
  • хронична незадоволеност
незадоволеност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник