Енциклопения на българския език

заграждение

[zɐgrɐʒˈdɛniɛ]

заграждение значение:

1. (пряко) Съоръжение (ограда, стена, бодлива тел), което служи за препречване на достъпа до определено място или за ограничаване на пространство.
2. (военно дело) Система от препятствия (минни полета, телени мрежи, ровове), създадени за спиране или забавяне на противника.
3. (абстрактно) Действието по заграждане.
Ударение
загражде́ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-граж-де-ни-е
Род
среден
Мн. число
заграждения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заграждение

(пряко)
  • Полицията постави метални заграждения около площада преди протеста.
  • Високото заграждение пречеше на животните да напуснат фермата.
(военно дело)
  • Инженерните части изградиха противотанкови заграждения по линията на фронта.
(абстрактно)
  • Заграждението на имота отне повече от две седмици.

Как се пише заграждение

Думата завършва на -ие (заграждение), а не на -йе или . При членуване се запазва основната форма: заграждението.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:градя
Произлиза от глагола 'заграждам', който е производен на 'градя' (строя, издигам) със старобългарски корен. Суфиксът '-ение' маркира отглаголно съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полицейско заграждение
  • телено заграждение
  • минно заграждение