Енциклопения на българския език

ограждане

[oˈgraʒdanɛ]

ограждане значение:

1. (строителство) Поставяне на ограда или преграда около дадено място с цел защита или очертаване на граници.
2. (военно дело/тактика) Обкръжаване на противник или обект от всички страни.
Ударение
огра̀ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-граж-да-не
Род
среден
Мн. число
ограждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ограждане

(строителство)
  • Започна ограждане на строителната площадка с предпазни платна.
  • Ограждането на имота продължи една седмица.
(военно дело/тактика)
  • Маневрата за ограждане на вражеската дивизия беше успешна.

Антоними на ограждане

Как се пише ограждане

Думата започва с о- (представка) и се пише с ж (от редуването д/жд в оградя/ограждам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оградити
Произлиза от глагола 'ограждам', който е производен от 'град' (в смисъл на градеж, стена, укрепление). Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ограждане с тел
  • ограждане на периметър
ограждане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник