забождане
[zaˈbɔʒdanɛ]
забождане значение:
1. (пряко) Действието по вкарване на остър предмет в нещо; прикрепване чрез пробождане.
- Ударение
- забо̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-бож-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- забождания
Примери за използване на забождане
(пряко)
- Внимателното забождане на карфицата предотврати скъсването на плата.
- Забождането на колчетата в твърдата земя беше трудно.
Антоними на забождане
Как се пише забождане
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бости
От глагола 'забождам', който идва от корена 'бода' (старобълг. *bost*) + представка 'за-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- забождане на игла
- забождане с поглед (преносно)