заблатяване

[zɐblɐˈtʲavɐnɛ]

заблатяване значение:

1. (хидрология, екология) Процес на превръщане на почва или воден басейн в блато поради повишаване на нивото на подпочвените води или липса на оттичане.

2. (преносно) Състояние на застой, липса на развитие или прогрес в обществен или икономически план.

Ударение: заблатя̀ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: за-бла-тя-ва-не
Род: среден
Мн. число: заблатявания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заблатяване

(хидрология, екология)

Липсата на дренаж доведе до заблатяване на земеделските земи.
Еутрофикацията причинява бързо заблатяване на езерото.

(преносно)

Политическото заблатяване на страната отблъсква младите хора.

Синоними на заблатяване

замочурване, застой, стагнация

Антоними на заблатяване

пресушаване, дрениране, развитие, прогрес

Как се пише заблатяване

Грешни изписвания: заблатявъне, заблатеване, зъблатяване, заблътяване

В суфикса се пише я (след т и под ударение) - заблатЯвам -> заблатЯване.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:блато

Произлиза от съществителното 'блато', което има общославянски корен. Представката 'за-' указва начало или преход в състояние.

Употреба

Чести словосъчетания:

процес на заблатяване
опасност от заблатяване

заблатяване