забивка
[zɐb'ifkɐ]
забивка значение:
1. (техника) Действието по забиване на нещо (гвоздей, кол и др.) или мястото/предметът, който служи за забиване.
2. (спорт) В баскетбола и волейбола: силен и зрелищен удар, при който топката се вкарва директно в коша отгоре или се забива мощно в полето на противника.
3. (жаргон) Свалка, флирт или начало на интимна връзка; обект на флирт.
- Ударение
- заби'вка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-бив-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- забивки
Примери за използване на забивка
(техника)
- Забивката на пилоните в земята отне целия следобед.
(спорт)
- Баскетболистът направи зрелищна забивка и публиката изригна.
- Треньорът наблегна на тренировките за блокада и забивка.
(жаргон)
- Той си има нова забивка от снощното парти.
Антоними на забивка
Как се пише забивка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:забивам
Производна дума от глагола 'забивам' (корен -би-) с наставка -ка. Формирана на домашна почва.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мощна забивка
- двойна забивка