Енциклопения на българския език

жила

[ˈʒiɫa]

жила значение:

1. (анатомия) Сухожилие или кръвоносен съд (вена, артерия), който се очертава под кожата.
2. (ботаника) Твърд, влакнест израстък на корен на растение.
3. (геология) Пукнатина в земната кора, запълнена с руда или минерал, различен от заобикалящата скала.
4. (техника) Всеки от металните проводници вътре в кабел.
5. (преносно) Човек с жилав, издръжлив характер или физика.
Ударение
жѝла
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
жи-ла
Род
женски
Мн. число
жили
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на жила

(анатомия)
  • Напрегнатите жили на врата му издаваха неговия гняв.
  • Разтегнах жила на крака по време на тренировка.
(ботаника)
  • Корените на дървото бяха пуснали дълги жили дълбоко в земята.
(геология)
  • Откриха златна жила в планината.
(техника)
  • Кабелът е с четири медни жили.
(преносно)
  • Той е стара жила, няма да се предаде лесно.

Антоними на жила

Как се пише жила

Грешни изписвания: жйла
Няма специфични особености. Пише се с и след ж.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:жила
Общославянски корен *žila, свързан с идеята за връв, нишка, сухожилие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златна жила
  • водна жила
  • със сини жили
Фразеологизми:
  • удрям на жила
  • опъвам жилите

Популярни търсения и запитвания за жила