Енциклопения на българския език

проводник

[provodˈnik]

проводник значение:

1. (физика) Вещество или тяло, което има свойството лесно да пропуска през себе си електрически ток, топлина или звук.
2. (преносно) Лице, група или среда, която пренася или разпространява идеи, влияние или култура.
Ударение
проводни'к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-вод-ник
Род
мъжки
Мн. число
проводници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на проводник

(физика)
  • Медта е отличен проводник на електричество.
  • Водата може да бъде проводник, ако съдържа йони.
(преносно)
  • Вестникът стана проводник на нови демократични идеи.
  • Тя бе проводник на западното влияние в модата.

Синоними на проводник

Антоними на проводник

Как се пише проводник

Представката е про- (не пра-). Коренът е -вод-.

Етимология

Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:про- + водя
Свързано с глагола 'провеждам/проводя'. Вероятна калка или заемка от руски 'проводник', базирана на общославянския корен *vod- (водя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електрически проводник
  • полупроводник
  • лош проводник
  • идеен проводник