жига
[ˈʒiɡɐ]
жига значение:
1. (ветеринарна медицина) Остро заразна болест по овцете (ценуроза), причинявана от тения, при която животното получава световъртеж; въртоглавие.
2. (остаряло) Силно нагорещено желязо, използвано в миналото за лекуване на рани чрез обгаряне или за дамгосване на добитък.
3. (преносно) Силна душевна болка, мъка или угризение, което „пари“ съзнанието.
- Ударение
- жи'га
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- жи-га
- Род
- женски
- Мн. число
- жиги
Примери за използване на жига
(ветеринарна медицина)
- Стадото беше нападнато от жига и много овце започнаха да се въртят в кръг.
(остаряло)
- Знахарят доближи нажежената жига до раната, за да спре кръвотечението.
(преносно)
- В сърцето му остана жигата на предателството.
Синоними на жига
Как се пише жига
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:жегѫ
Произлиза от старобългарския корен, свързан с горене и парене (сродна с 'жега', 'жар'). Първоначалното значение е свързано с нагорещено желязо за дамгосване или лекуване чрез обгаряне.
Употреба
Чести словосъчетания:
- овца с жига
- горя като жига