Енциклопения на българския език

епикурейство

[ɛpikurɛjstvo]

епикурейство значение:

1. (философия) Материалистическо философско учение на Епикур и неговите последователи, според което висшето благо е насладата, разбирана като отсъствие на физическа болка и душевна тревога (атараксия).
2. (преносно) Склонност към чувствени наслади, стремеж към безгрижен и удобен живот; сибаритство.
Ударение
епикурèйство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-пи-ку-рей-ство
Род
среден
Мн. число
епикурейства (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на епикурейство

(философия)
  • Атомизмът е основна част от античното епикурейство.
(преносно)
  • Неговото пословично епикурейство се изразяваше в скъпи вина и изискана храна.

Синоними на епикурейство

Антоними на епикурейство

Как се пише епикурейство

Думата се пише с й пред наставката -ство, когато коренът завършва на гласна (в случая дифтонг).

Етимология

Произход:Старогръцки
Оригинална дума:Ἐπίκουρος (Epikouros)
Произлиза от името на древногръцкия философ Епикур (341 – 270 г. пр.н.е.). Терминът навлиза в българския език чрез западноевропейските езици (френски: épicurisme) или руски. Първоначално означава философската школа на Епикур, а по-късно придобива значение на отношение към живота.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изтънчено епикурейство
  • философия на епикурейството