Енциклопения на българския език

еликсир

[elikˈsir]

еликсир значение:

1. (митология/алхимия) Фантастична вълшебна напитка, която удължава живота или дарява безсмъртие (еликсир на младостта/живота).
2. (преносно) Ароматна, приятна или целебна напитка; балсам.
3. (фармация) Вид течно лекарствено средство, разтвор във вода или спирт.
Ударение
еликсѝр
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-лик-сир
Род
мъжки
Мн. число
еликсири
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еликсир

(митология/алхимия)
  • Алхимиците са търсили еликсира на безсмъртието векове наред.
(преносно)
  • Това старо вино е истински еликсир за душата.
(фармация)
  • Зъболекарят предписа еликсир за устната кухина.

Антоними на еликсир

Как се пише еликсир

Грешни изписвания: елексир, илексир

Думата се пише с и във втората сричка (еликсир).

Етимология

Произход:Арабски
Оригинална дума:al-iksīr
През западноевропейските езици (френски élixir, латински elixir) от арабски al-iksīr (философски камък), което вероятно идва от гръцкото ξηρίον (сух прах за лекуване на рани).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • еликсир на младостта
  • еликсир на живота
  • любовен еликсир