Енциклопения на българския език

разтвор

[rɐsˈtvɔr]

разтвор значение:

1. (химия) Хомогенна смес от две или повече вещества, в която разтворителят е в течно агрегатно състояние.
2. (строителство) Кашава смес от вар, цимент, пясък и вода, използвана за зидария или мазилка.
3. (техника) Разстоянието между краищата на раменете на инструмент (пергел, ножица) или ъгълът на отваряне на врата/прозорец.
Ударение
разтво'р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-твор
Род
мъжки
Мн. число
разтвори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разтвор

(химия)
  • Наситеният воден разтвор на солта кристализира при изпарение.
(строителство)
  • Майсторите приготвиха варов разтвор за измазване на стената.
(техника)
  • Нагласете разтвора на пергела на 5 сантиметра.

Антоними на разтвор

Как се пише разтвор

Грешни изписвания: раствор, ръзтвор, разтвур
Думата се пише с з пред беззвучната съгласна т, въпреки че се обеззвучава при изговор (проверка: представка раз-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:творя
Образувана от префикса 'раз-' и корена 'твор' (свързан с 'творя', 'отварям'). В химическия смисъл е калка от руски или немски модели за означаване на смес.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • воден разтвор
  • циментов разтвор
  • физиологичен разтвор
  • наситен разтвор