Енциклопения на българския език

балсам

[bɐlˈsam]

балсам значение:

1. (фармация) Гъста ароматна течност (смола или растителен сок), съдържаща етерични масла, използвана за лечебни цели (заздравяване на рани, разтривки) или балсамиране.
2. (козметика) Козметичен продукт за подхранване и омекотяване (най-често на коса или устни).
3. (преносно) Нещо, което успокоява мъката, болката или душата; утеха.
Ударение
балса̀м
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бал-сам
Род
мъжки
Мн. число
балсами
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на балсам

(фармация)
  • Старите лечители мажеха раните с целебен билков балсам.
  • Египтяните са използвали специални балсами за мумифициране.
(козметика)
  • След измиване с шампоан, нанесете балсам за коса.
  • През зимата винаги нося балсам за устни.
(преносно)
  • Нейните думи бяха балсам за нараненото му сърце.
  • Тишината в планината е истински балсам за нервите.

Синоними на балсам

Антоними на балсам

Как се пише балсам

Грешни изписвания: балсъм, балсан, бълсам

Думата се пише с м накрая. Втората гласна е а.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:balsamon
През латински (balsamum) от гръцки (bálsamon), с вероятен семитски произход (на иврит 'basam' – подправка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • балсам за коса
  • балсам за устни
  • балсам за душата
Фразеологизми:
  • балсам за душата