Енциклопения на българския език

единодушен

[ɛdinoduʃɛn]

единодушен значение:

1. (пряко) Който изразява пълно съгласие или еднаквост в мненията, мислите и чувствата с другите.
2. (преносно) Който е проява на общо съгласие или е извършен с пълно съгласие.
Ударение
единоду̀шен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
е-ди-но-ду-шен
Род
мъжки
Мн. число
единодушни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на единодушен

(пряко)
  • Парламентът беше единодушен при гласуването на закона.
  • Всички бяха единодушни, че промяната е наложителна.
(преносно)
  • Взеха единодушно решение за прекратяване на стачката.
  • Единодушен отговор на критиката.

Антоними на единодушен

Как се пише единодушен

Думата се пише с у (душа), а не с 'о'. В окончанието за м.р. ед.ч. се пише е (единодушен), което изпада в членуваната форма (единодушния).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѥдинодоушьнъ
Калка (буквален превод) от старогръцката дума ὁμόψυχος (homopsychos). Съставена е от основите 'един' (общ) и 'душа' (мисъл, дух).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • единодушен избор
  • единодушно решение
  • единодушна подкрепа