Енциклопения на българския език

държа

[dɐrˈʒa]

държа значение:

1. (пряко) Имам в ръцете си (или друга част на тялото) и не пускам.
2. (преносно) Запазвам, съхранявам в определено състояние или място.
3. (преносно) Притежавам, владея (имот, власт).
4. (разговорно) Полагам изпит.
5. (преносно) Отнасям се с уважение или привързаност (с предлог 'на').
Ударение
държа̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
дър-жа
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на държа

(пряко)
  • Държа чаша с кафе.
  • Майката държи детето за ръка.
(преносно)
  • Държа парите си в банка.
  • Дръж вратата отворена!
(преносно)
  • Той държи контролния пакет акции.
  • Армията държи височината.
(разговорно)
  • Утре държа изпит по математика.
(преносно)
  • Много държа на приятелите си.
  • Той държи на думата си.

Как се пише държа

Грешни изписвания: даржа
Пише се с ъ в корена (старобългарски ьr > ър).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*dьržati
Старобългарски: дръжати. Сродна с авестийското draž (държа, нося).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държа реч
  • държа изпит
  • държа сметка
  • държа под око
Фразеологизми:
  • държа езика зад зъбите си
  • държа в течение
  • държа на своето

Популярни търсения и запитвания за държа