Енциклопения на българския език

дълбоко

[dɐlˈbɔko]

дълбоко значение:

1. (пряко) На голямо разстояние от повърхността надолу или от началото навътре.
2. (преносно) В силна степен, изчерпателно, същностно (за чувства, знания, убеждения).
3. (медицина) Характеристика на дишане или сън – с пълен обем или интензитет.
Ударение
дълбо̀ко
Част на речта
наречие
Сричкоделение
дъл-бо-ко
Род
няма
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дълбоко

(пряко)
  • Водолазът се гмурна дълбоко в морето.
  • Те навлязоха дълбоко в гората.
(преносно)
  • Той беше дълбоко трогнат от жеста.
  • Дълбоко уважавам твоя избор.
  • Проблемът се корени дълбоко в народопсихологията.
(медицина)
  • Пациентът дишаше дълбоко.
  • Детето заспа дълбоко почти веднага.

Как се пише дълбоко

Грешни изписвания: далбоко, дълбуко, дълбоку
Пише се с ъ в корена (дълб-ок), според правоговорната норма.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:длъбокъ
Произлиза от прилагателното 'дълбок', чиито корени са в праславянското *dlъbokъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбоко уважавам
  • дълбоко убеден
  • дълбоко дишане
  • дълбоко в тила
Фразеологизми:
  • бъркам дълбоко в джоба си
дълбоко : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник