Енциклопения на българския език

другарски

[druˈɡarski]

другарски значение:

1. (общо) Който е свойствен за другар; приятелски, доброжелателен.
2. (социален/политически) Отнасящ се до членовете на една и съща общност, колектив или (исторически) партия.
Ударение
друга̀рски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дру-гар-ски
Род
мъжки
Мн. число
другарски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на другарски

(общо)
  • Той ме потупа с другарски жест по рамото.
  • Между тях съществуваха чисто другарски отношения.
(социален/политически)
  • Организираха другарска среща на випуска.
  • Беше свикан другарски съд за разглеждане на простъпката.

Антоними на другарски

Как се пише другарски

Грешни изписвания: дрогарски, другърски, другарскй
Пише се с у в първата сричка и окончание -ски.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дроугъ
Произлиза от общославянския корен *drugъ (приятел, спътник), от който произлиза съществителното 'другар'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • другарска среща
  • другарска вечеря
  • другарски съд