Енциклопения на българския език

дразнител

[drazˈnitɛl]

дразнител значение:

1. (физиология/биология) Фактор на външната или вътрешната среда, който предизвиква реакция (дразнене) в жив организъм или клетка.
2. (психология/ежедневие) Човек, предмет или обстоятелство, което предизвиква раздразнение, гняв или нервност.
Ударение
дразнѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
драз-ни-тел
Род
мъжки
Мн. число
дразнители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дразнител

(физиология/биология)
  • Силната светлина е мощен зрителен дразнител.
  • Реакцията на организма зависи от силата на дразнителя.
(психология/ежедневие)
  • Шумът от строежа беше постоянен дразнител за живеещите наоколо.
  • Тя се превърна в основен дразнител за колектива.

Синоними на дразнител

Антоними на дразнител

Как се пише дразнител

Грешни изписвания: дразнитил, дръзнител, дразнйтел
Завършва на наставката -тел, която се пише винаги с 'е'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:drazniti
От глагола 'дразня' + наставка '-тел' за деятел или агент.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • звуков дразнител
  • външен дразнител
  • силен дразнител
дразнител : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник