Енциклопения на българския език

досаден

[doˈsadɛn]

досаден значение:

1. (пряко) Който предизвиква чувство на отегчение, скука или раздразнение поради еднообразие, натрапчивост или безинтересност.
2. (преносно) Който създава грижи, неприятности или затруднения; неприятен.
Ударение
доса̀ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
до-са-ден
Род
мъжки
Мн. число
досадни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на досаден

(пряко)
  • Този филм беше изключително досаден и дълъг.
  • Трябва да се отървем от този досаден навик.
(преносно)
  • Стана досадна грешка в изчисленията.
  • Това е един твърде досаден проблем за решаване.

Как се пише досаден

Грешни изписвания: дусаден, досадин, досъден

Думата се пише с о в първата сричка (под ударение е 'а', но коренът е свързан с 'досада'). В мъжки род завършва на -ен, като при членуване гласната 'е' изпада (досадния, досадният).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:досада
Произлиза от съществителното 'досада' (неприятно чувство на отегчение). Коренът е свързан със старобългарския глагол 'досаждати' (причинявам неприятност), който е производен на 'садити' (поставям, слагам) с представка 'до-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • досаден навик
  • досаден събеседник
  • досадна грешка
  • досадно задължение