доносница
[doˈnɔsnit͡sɐ]
доносница значение:
1. (общо) Жена, която тайно съобщава на власт, началник или контролен орган сведения за чужди простъпки или дейности; информаторка.
- Ударение
- доно̀сница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-нос-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- доносници
Примери за използване на доносница
(общо)
- Тя беше известна като доносница на Държавна сигурност.
- Никой не смееше да говори пред нея, защото я смятаха за доносница.
Синоними на доносница
Как се пише доносница
Думата се пише без 'т' в корена. Проверката е с думата донос, където звукът 'т' не съществува.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:доносити
Произлиза от глагола 'донасям' (доноса) + наставка за деятел от женски род '-ница'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- полицейска доносница
- дребна доносница