Енциклопения на българския език

шпионка

[ʃpiˈɔnkɐ]

шпионка значение:

1. (Пряко) Жена, която се занимава с шпионаж; таен агент, събиращ секретна информация.
2. (Бит) Малко оптично устройство (леща), монтирано на входна врата за наблюдение на пространството отвън.
Ударение
шпиòнка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
шпи-он-ка
Род
женски
Мн. число
шпионки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шпионка

(Пряко)
  • Тя е била двойна шпионка по време на Втората световна война.
  • Заловиха чужда шпионка в посолството.
(Бит)
  • Погледнах през шпионката, но не видях никого.
  • Монтираха ми нова врата с панорамна шпионка.

Синоними на шпионка

Как се пише шпионка

Грешни изписвания: шпийонка, шпйонка, шпиунка

Пише се ио, а не йо или ийо (шпионка).

Етимология

Произход:Немски / Италиански
Оригинална дума:Spion / spione
Женски род на 'шпионин', заета чрез немски или руски, с краен произход от италиански 'spione' (от германски корен *speh- 'гледам').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • врата с шпионка
  • руска шпионка