Енциклопения на българския език

клеветница

[klɛvɛtˈnit͡sɐ]

клеветница значение:

1. (пряко) Жена, която разпространява клевети; която говори неистини с цел да злепостави някого.
Ударение
клеветнѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кле-вет-ни-ца
Род
женски
Мн. число
клеветници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клеветница

(пряко)
  • Съседите я знаеха като голяма клеветница и избягваха да ѝ споделят тайни.
  • Тя бе несправедливо обвинена, че е клеветница.

Синоними на клеветница

Как се пише клеветница

Грешни изписвания: клеветничка, клеветнйца

Думата се изписва с две е-та в корена (от клевета).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клевета
Производна от съществителното 'клевета' + наставка за деятел (женски род) '-ница'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • долна клеветница
  • известна клеветница
клеветница : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник