добронамереност
[dobronɐˈmɛrɛnost]
добронамереност значение:
1. (етика/психология) Качество на човек, който има добри намерения, желае доброто на другите и се отнася с благосклонност.
- Ударение
- добронамѐреност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ро-на-ме-ре-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на добронамереност
(етика/психология)
- Нейната добронамереност предразположи всички гости.
- Проблемът беше решен благодарение на проявената добронамереност от двете страни.
Синоними на добронамереност
Антоними на добронамереност
Как се пише добронамереност
Грешни изписвания: добрунамереност, добронамеренозт, дубронамереност, добронъмереност, добронамеренуст
Думата е сложна, съединителната гласна е о (добр-о-намереност). Завършва на наставката -ост, която се пише с т на края.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър + намерение
Сложна дума, образувана от основите на 'добър' и 'намерение' с наставка '-ост' за абстрактно съществително. Калкира чужди модели (напр. англ. benevolence), но е изградена с домашни морфеми.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам добронамереност
- дух на добронамереност
Популярни търсения и запитвания за добронамереност
какво е добронамереност, добронамереност или добрунамереност, добронамереност или добронамеренозт, добронамереност или дубронамереност, добронамереност или добронъмереност, добронамереност или добронамеренуст, добрунамереност или добронамеренозт, добрунамереност или дубронамереност, добрунамереност или добронъмереност, добрунамереност или добронамеренуст, добронамеренозт или дубронамереност, добронамеренозт или добронъмереност, добронамеренозт или добронамеренуст, дубронамереност или добронъмереност, дубронамереност или добронамеренуст, добронъмереност или добронамеренуст