добро
[doˈbrɔ]
добро значение:
1. (етика) Висша морална категория, противопоставяща се на злото; всичко, което е положително, полезно и нравствено.
2. (разговорно) Имущество, собственост (често в мн.ч.).
- Ударение
- добро̀
- Част на речта
- съществително име, наречие
- Сричкоделение
- доб-ро
- Род
- среден
- Мн. число
- добра
Примери за използване на добро
(етика)
- Битката между доброто и злото е вечна тема.
- Направи ми едно добро.
(разговорно)
- Цялото му земно добро се събираше в един куфар.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*dobrъ
Стара славянска дума, произлизаща от индоевропейския корен *dhabh- (подходящ, напаснат).
Употреба
Чести словосъчетания:
- за твое добро
- върша добро
Фразеологизми:
- да не видиш добро
- всяко зло за добро