Енциклопения на българския език

добрина

[dobriˈna]

добрина значение:

1. (етика) Положително нравствено качество; отзивчивост, благородство, липса на злоба.
2. (пряко) Конкретна добра постъпка; благодеяние.
Ударение
добрина̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
доб-ри-на
Род
женски
Мн. число
добрини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на добрина

(етика)
  • Нейната безкрайна добрина трогна всички присъстващи.
  • В очите му се чете добрина и разбиране.
(пряко)
  • Никога няма да забравя добрината, която ми стори в труден момент.
  • Направи добрина и я хвърли в морето.

Антоними на добрина

Как се пише добрина

Грешни изписвания: дубрина, Дубрина, Добрйна

Пише се с о в първата сричка (от добър). Ударението пада на последната сричка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:добър
Производна дума от прилагателното „добър“ с наставката за абстрактни съществителни имена „-ина“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безкористна добрина
  • правя добрина
  • помня добрина
Фразеологизми:
  • направи добрина, да ти изядат главата