Енциклопения на българския език

човечност

[t͡ʃoˈvɛt͡ʃnost]

човечност значение:

1. (етика) Качеството да бъдеш отзивчив, добър и милозлив към другите; любов и уважение към хората.
Ударение
чове́чност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чо-веч-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на човечност

(етика)
  • Той прояви изключителна човечност, като помогна на пострадалите.
  • Във времена на криза човечността е най-ценното качество.

Антоними на човечност

Как се пише човечност

Грешни изписвания: чувечност, човещност, човечнуст
Коренът е човек, където 'к' преминава в 'ч' (палатализация) пред наставката -ен (човечен) -> човечност.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:човек
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'човечен' (humanus) с наставката за качество '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проява на човечност
  • липса на човечност
  • елементарна човечност