Енциклопения на българския език

добия

[doˈbijɐ]

добия значение:

1. (общо) Сдобивам се с нещо, получавам или придобивам нещо чрез усилия.
2. (индустрия) Извличам полезни изкопаеми или суровини от земните недра.
3. (абстрактно) Приемам определен вид, форма, израз или качество.
Ударение
добѝя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
до-би-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
добивам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на добия

(общо)
  • След дълги преговори успяха да добият право на строеж.
  • Тя се надяваше да добие повече увереност с времето.
(индустрия)
  • В този регион ще започнат да добият нефт догодина.
  • Миньорите добият въглища при тежки условия.
(абстрактно)
  • Лицето му доби сериозно изражение.
  • Разговорът доби неочакван обрат.

Антоними на добия

Как се пише добия

Грешни изписвания: дубия, добйя
Думата се пише с 'о' в корена (представката до-). Проверката може да се направи чрез сродни форми, където ударението не променя гласната, или чрез знание за представката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:добити
Образуван от представка до- и глагола бити (бия), който в старобългарския и праславянския е имал по-широко значение, свързано с постигане или получаване на нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добия представа
  • добия навик
  • добия смелост
  • добия руда

Популярни търсения и запитвания за добия

добия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник