Енциклопения на българския език

изгубя

[izˈgubʲɐ]

изгубя значение:

1. (общо) Престана да притежавам нещо, защото не знам къде се намира или ми е отнето.
2. (състезание/война) Претърпя поражение, не спечеля.
3. (преносно) Лиша се от нещо ценно (доверие, надежда, време, качество).
Ударение
изгу̀бя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-гу-бя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
губя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изгубя

(общо)
  • Внимавай да не изгубя ключовете.
  • Той изгуби портфейла си в автобуса.
(състезание/война)
  • Отборът ни вероятно ще изгуби мача.
  • Генералът разбра, че ще изгуби битката.
(преносно)
  • Не искам да изгубя доверието ти.
  • Ще изгубя много време, ако тръгна по този път.

Антоними на изгубя

Как се пише изгубя

Грешни изписвания: изгуба, йзгубя, изгобя
Пише се със з (представка 'из-'). В 1 л. ед.ч. окончанието е , тъй като коренът завършва на мека съгласна 'б' в тази позиция пред гласната.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:губити
От глагола 'губя' (унищожавам, губя) с представка 'из-', която придава завършеност на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изгубя ума и дума
  • изгубя съзнание
  • изгубя търпение
  • изгубя време
Фразеологизми:
  • изгубя си ума
  • изгубя почва под краката си
изгубя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник