Енциклопения на българския език

извлека

[izvleˈkɤ]

извлека значение:

1. (пряко) Издърпвам, изтеглям нещо или някого отвътре навън (обикновено с усилие).
2. (преносно) Добивам, получавам нещо полезно (поука, полза, информация) чрез анализ или обработка.
3. (химия/фармация) Отделям съставна част от смес или суровина чрез химически процес (екстракция).
Ударение
извлека'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-вле-ка
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
извлека се
Видова двойка
извличам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на извлека

(пряко)
  • Пожарникарите успяха да извлекат пострадалия от развалините.
  • Трябва да извлека колата от калта с лебедка.
(преносно)
  • Успях да извлека ценна информация от старите архиви.
  • От тази случка трябва да извлечеш поука.
(химия/фармация)
  • Лаборантите ще извлекат етеричното масло от лавандулата.
  • Методът позволява да се извлекат ценни метали от рудата.

Антоними на извлека

Как се пише извлека

Грешни изписвания: извлеча, йзвлека
Думата се пише с а в края на формата за 1 л. ед.ч. (аз извлека), но с е във формите за 2 и 3 л. ед.ч. (ти извлечеш, той извлече).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:извлѣщи
Образувана от префикса 'из-' (движение навън) и глагола 'влека' (тегля, дърпам). Сродна със старобългарската форма 'извлѣщи'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извлека полза
  • извлека поука
  • извлека корен
  • извлека информация
Фразеологизми:
  • извлека дивиденти
извлека : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник