Енциклопения на българския език

претърсване

[prɛˈtɤrsvɐnɛ]

претърсване значение:

1. (право/полиция) Процесуално-следствено действие за принудително преглеждане на помещение, лице или вещ с цел откриване на доказателства.
2. (общо) Старателно и подробно търсене навсякъде.
Ударение
претъ̀рсване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-търс-ва-не
Род
среден
Мн. число
претърсвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на претърсване

(право/полиция)
  • Полицията извърши претърсване и изземване в офиса на фирмата.
  • Личният обиск е вид претърсване на лицето.
(общо)
  • След дълго претърсване на тавана намерихме старата снимка.

Как се пише претърсване

Пише се с е в представката пре- и с ъ в корена (търся). Проверката за ъ се прави чрез форми, където гласната изпада или е под ударение, но тук ударението пада точно върху нея.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тръзати (късам, дърпам) - спорно
От глагола 'търся'. Етимологията на 'търся' е несигурна, вероятно сродна с литовското 'taršyti' (роша, разбърквам). Представката 'пре-' указва изчерпателност на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • претърсване и изземване
  • обиск и претърсване
  • щателно претърсване