Енциклопения на българския език

издирване

[izˈdirvɐnɛ]

издирване значение:

1. (полиция/право) Организирана дейност на държавни органи или лица за установяване на местонахождението на укриващи се или изчезнали лица и предмети.
2. (наука/общо) Процес на събиране, търсене и установяване на факти или информация.
Ударение
издѝрване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-дир-ва-не
Род
среден
Мн. число
издирвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на издирване

(полиция/право)
  • Лицето е обявено за общодържавно издирване.
  • Действията по издирване на откраднатия автомобил продължават.
(наука/общо)
  • Издирването на исторически извори за този период е трудно.

Антоними на издирване

Как се пише издирване

Пише се с и в корена (от диря), а не с е.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:диря
Отглаголно съществително от 'издирвам'. Коренът 'диря' означава следа или търсене по следа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обявявам за издирване
  • оперативно-издирвателни мероприятия
  • национално издирване
издирване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник