Енциклопения на българския език

стихосбирка

[stixosˈbirkɐ]

стихосбирка значение:

1. (литература) Книга, съдържаща събрани стихотворения на един или повече автори; поетичен сборник.
Ударение
стихосбѝрка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сти-хо-сбир-ка
Род
женски
Мн. число
стихосбирки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стихосбирка

(литература)
  • Поетът представи новата си стихосбирка пред публика.
  • Дебютната му стихосбирка получи престижна награда.

Синоними на стихосбирка

Как се пише стихосбирка

Думата е сложна: стих + о + сбирка. Втората част започва с 'с', въпреки че се чува 'з' поради звучния 'б' след нея (асимилация по звучност). Пише се сбирка (от събирам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стих + сбирам
Сложна дума, образувана от съществителното 'стих', съединителна гласна 'о' и отглаголното съществително 'сбирка' (от 'събирам').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нова стихосбирка
  • дебютна стихосбирка
  • издавам стихосбирка