местен
[ˈmɛstɛn]
местен значение:
1. (пряко) Който се отнася до определено място, район или населен пункт; който е характерен за даденото място.
2. (население) Който живее постоянно в дадено населено място; коренните жители.
- Ударение
- мѐстен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мес-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- местни
Примери за използване на местен
(пряко)
- Местният фолклор е много богат.
- Трябва да се съобразим с местните обичаи.
(население)
- Местните жители посрещнаха топло туристите.
- Той не е местен, преселил се е скоро.
Синоними на местен
Как се пише местен
Думата илюстрира правилото за променливото Я. В едносричната основна форма място се пише и изговаря я. Когато сричката вече не е под ударение или пред нея има мека сричка (в случая с прилагателното промяната е фонетична закономерност при словообразуването с наставка -ен), я преминава в е: място -> местен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣсто
Производно от 'място' (старобълг. мѣсто). Промяната на коренната гласна се дължи на ятовия преглас.
Употреба
Чести словосъчетания:
- местен данък
- местна упойка
- местно време
- местно самоуправление