Енциклопения на българския език

дуел

[duˈɛl]

дуел значение:

1. (история) Уговорен въоръжен бой между две лица за защита на накърнена чест, провеждан в присъствието на секунданти и по строго установени правила.
2. (преносно) Оспорвано състезание, дискусия или борба между две страни, в която се цели победа или надмощие.
Ударение
дуѐл
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ду-ел
Род
мъжки
Мн. число
дуели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дуел

(история)
  • Поетът е загинал в дуел, защитавайки честта на съпругата си.
  • Предизвиквам те на дуел!
(преносно)
  • Словесният дуел между кандидатите за президент продължи два часа.
  • Артилерийски дуел по протежение на фронтовата линия.

Антоними на дуел

Как се пише дуел

Грешни изписвания: дуял, доел
Думата се изписва с е, тъй като следва оригиналното френско и латинско звучене и няма редукция или промяна на гласната в българския език.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:duel
Заета от френската дума 'duel', която произлиза от латинската 'duellum' — архаична форма на 'bellum' (война), преосмислена чрез народна етимология като дериват на 'duo' (двама), т.е. 'битка между двама'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • словесен дуел
  • предизвиквам на дуел
  • секундант в дуел
  • артилерийски дуел

Популярни търсения и запитвания за дуел